3D моделиране. 3D принтиране

Както обещах в един преден пост сега ще разкажа как започнах да снимам на диапозитиви и на кинолента. Ще се опитам да спазя хронологията на събитията доколкото си я спомням.

Кино лентите

Някъде около 1981-82 година след като имах вече опит със Зенита реших да си купя кинокамера. По това време в нашия град можеше да се купи само кинокамера Кварц, която работеше с кино ленти супер8. След покупката изснимах един филм и се оказа, че няма къде да го проявя. Тъй като вече имах опит с проявяването на фото филми реших че нямам друг избор освен да се оборудвам доколкото е възможно и да започна да ги проявявам сам. Купих си една книга за любителско кино изчетох я проверих в магазина и се оказа, че има налични химикали за проявяване на киноленти. По онова време най-разпространени бяха филмите ORWO и за тях без проблем се намираха химикали. Купих един комплект химикали изчетох инструкциите, обадих се на един приятел с който заедно се занимавахме с фото филмите и снимките и започнахме. Тъй като това щеше да е проба не разполагахме с доза за проявяване и след известно чудене решихме, че ще се оправим и с един буркан от компот. Проблема на буркана беше, че всичко трябваше да стане в пълна тъмнина. Приготвихме буркана, химикалите, а те бяха около 5 ако не се лъжа, прочетохме отново инструкциите, изчакахме да се стъмни, приготвихме разтворите, изгасихме лампите и напъхахме филма в буркана. Проблема с напъхването в буркана беше, че самия филм е с дължина няколко метра. Сега като се замисля сигурно сме били много луди за да направим това упражнение. Изцяло в пълна тъмнина наливахме разтворите в буркана в необходимия ред, като след всеки разтвор филма трябваше да се измива интензивно с вода при пълна тъмнина. За отчитане на времето бяхме намерили един часовник с фосфорен циферблат, за да се вижда в тъмното. След като приключихме и светнахме лампата останахме зяпнали. Филма беше проявен и то с не лошо качество. Следващия етап беше сушенето. Решихме, че няма друг начин да изсушим няколко метра филм освен да го закачим на простора. По този начин сушихме филмите докато приключихме с тази дейност някъде към края на 80-те години. Единствените дефекти на този пръв филм бяха, че тук там от това, че лентата не била мокрена хубаво от разтворите има петна, но като за първи опит изобщо не беше болка за умиране.

Първия филм гледахме на чужда киномашина. След няколко месеца се сдобих със своя  киномашина Русь.

За следващия филм вече се оборудвахме с доза за проявяване която ни позволяваше да работим на тъмно само за навиването на филма, всички други процеси протичаха на светло.  Всички филми които снимах през тези години успях да прехвърля на цифров носите по най-примитивен начин. Единия път ги снимах от стената с видео камера, а втория път с цифров апарат. Тук ще пусна част от оня прословут пръв филм проявен в буркан от компот. За съжаление качеството не блестящо. Тъй като  киномашината и филма са доста стари се получват някой неприятни трептения, но идеята е ясна.

Диапозитиви и синята камила

През 1983-84 вече бях студент в София. По това време там имаше едно държавно фотоателие в подлеза на ЦУМ в което проявяваха диапозитиви и цветни киноленти. През 80-те всички услуги в България бяха в окаяно състояние, особено фото услугите. Почти всички фотоателиета сменяха разтворите рядко. По-точно сменяха ги когато клиентите започваха да се сърдят, че от филмите нищо не става. Проблема беше с филмите защото след скапване на филма всичко беше загубено, докато, ако не извадят хубава снимка операцията може да се повтори.

Та в това фотоателие на мен и няколко мои приятели ни съсипаха няколко киноленти и доста диапозитивни филми. Служителите по време на караниците винаги казваха, че ние не умеем да снимаме. Без значение, че примерно силния жълт воал по филма се е разпрострял и върху перфорацията която изобщо не се осветява при снимане.

Последния скандал беше много атрактивен, но само толкова. За служителите нямаше никакви последствия.

Какво се случи? Бях дал за проявяване един диапозитивен филм, който бях снимал в зоологическата градина, която по това време се намираше в центъра на София. Отидох да си взема филма и както всеки път го разгледах още на гишето. В началото филма беше станал идеално и направо си умрях от кеф, но от средата филма беше в ужасно състояние. По целия филм до края имаше някакъв син воал, по-точно снимките бяха като черно-белите, но по-тъмно и по светло синьо. Започнах да се разправям със служителите, но както обикновено казаха, че не знам да снимам, но тоя път така бяха насрали нещата, че синия воал започваше точно на средата на кадъра на който бях снимал камилата в зоопарка и така до края на филма. От главата до към средата камилата беше в идеално състояние, а от средата назад беше синя. Служителите не успяха да обяснят как съм успял да направя тоя номер с моето скапано снимане. Само дето си останах само с викането. След тоя случай почти престанах да снимам на диапозитиви. Не стига, че бяха скъпи за времето си, но и не беше сигурно дали след проявяването ще бъдат годни за употреба. Прегледах диапозитивите си, но за съжаления не съм запазил диапозитива със синята камила.

От края на 80-те до към 2004-2005 бях снимал не повече 7-8 черно-бели филми и един два цветни. Някъде към 2005 си купих цифров апарат и се родих. Сега си снимам и каквото не ми хареса го трия. Не се занимавам с фотоателиета. То за тия години може и фотоателиетата да са станали по-читави.

Тук публикувам няколко от диапозитивите от онова време. Сега като ги гледам установявам, че преди 15 години когато ги сканирах, бях си купил специална приставка за скенера тогава, сканирането не ми е било много ясно, но все пак съм успял да запазя много диапозитиви в цифров вид.